Нелегалният труд , според определението на Европейският съюз е „всяка дейност , която е позволена законово , но не се декларира пред съответните публични власти , вземайки в предвид различията в регулативните системи на страните членки”. Тази дефиниция свързва нелегалният труд с данъчнато и/или осигурително нарушение и покрива разнообразни дейности простиращи се от неформалните дейности на семейните работници до нерегламентирана работа извършвана от нелеглани имигранти , но изключва криминалните дейности . Нелегалният труд е комплексно явление , повлияно от голям брой икономически , социални , институционални и културни фактори , но се приема , че нелегалният труд уврежда насочените към растеж , бюджетни и социални политики.

Нелегалният труд има негативни отражения върху всичките три основни стълба на Лисабонската стратегия и в частност целите на Европейската стратегия за заетостта ( пълна заетост , качество и продуктивност на работата и социално осигуряване) . От макроикономическа гледна точка , нелегалният труд намалява постъпленията от данъци и поставя рискове пред финансирането на системите за социално осигуряване. От микроикономическа гледна точка , нелегалният труд влияе негативно на конкуренцията между фирмите , подпомагайки социалният дъмпинг. Той също така причинява производствена неефективност , защото сивата икономика обикновенно пренебрегва достъпът до формални услуги и ресурси ( като например кредити) и предпочита да остане малък с цел да не привлича вниманието на съблюдаващите органи.

През октомври (2007) Европейската комисия разпространи доклад за сивия сектор на трудовия пазар в Евросъюза. Той се базира на резултати от изследване на Евробарометър, проведено през втората половина на 2007 г. във всички страни-членки на ЕС. Според него България е на първо място по показателя оценка на дела от БВП, който се произвежда от работа "на черно" - 35%.

Трансформирането на недекларираният труд в легален труд е важен въпрос за настоящата политика по заетостта на Европейската комисия . Тази трансформация може да бъде важна стъпка към изпълнението на европейските цели по заетостта заложени в Лисабонската стратегия .

За разработването на адекватни мерки , които да се справят с нелегалният труд е важно да имаме достатъчна и сравнима информация не само за клоичеството , но и за структурата на недекларираният труд в различните страни-членки на Европейският Съюз . Нелегалният труд има различни прояви в различните страни . Различни са хората , които полагат такъв труд и тяхната мотивация да го правят . Политическите стратегии трябва да вземат тези разлики под внимание .

 -Недекларираният труд не е проблем само за България , той е широко разпространен феномен в рамките на целия ЕС, който оказва негативно влияние върху икономическия растеж и затруднява фискалната политика на страните. Еврокомисарят по заетостта и социалните въпроси Владимир Шпидла отбеляза, че през последните години не се забелязва осезаемо намаление на сивия сектор на трудовия пазар, дори напротив - в някои страни и сектори проблемът се задълбочава.

За да бъде ефективна борбата със сивия сектор и да излязат трудещите се "на светло" е необходимо да се отговори първо на въпроса: Защото хората не декларират в пълна степен доходите от труда си?

От икономическата теория знаем , че хората са рационални същества ( поне така се приема ).Техните действия се ръководят от обективни фактори и подбудите им следват икономическата логика. Работещите или работодателите не декларират официалния трудов доход, когато ползите от недекларирания труд, които включват най-вече спестени данъци и социални осигуровки и по-малко разходи, свързани със съобразяване с регламентите и законодателството (напр. Стандарти за безопасни условия на труд, отделено време при взаимодействие с данъчната администрация и др.) са по-големи от разходите, а именно – вероятността да бъдат глобени и/или наказани по друг начин; загуба на право да участват в социално-осигурителната система и загуба на други социални права (помощ при раждане на дете, обезщетения при трудова злополука, минимална заплата и др.).

В резултат от спестените разходи, заетите в сивия сектор придобиват предимство пред официално заетите, което не се дължи на по-висока производителност или по-добри качества. От друга страна фирмите, които работят в сивия сектор, не могат да достигнат потенциала си, защото обикновено нямат достъп до банков кредит или друг вид финансиране.

Макроикономическите ефекти от наличието на сив пазар на труда са загуба на приходи в бюджета от данъци и осигуровки, подценени макроикономически показатели като ниво на заетост и икономически активно население. Допълнително бреме за фиска може да дойде от факта, че някои неофициално заети се възползват от облаги на държавната социална система като обезщетения за безработица, въпреки че получават доход.

Резултатите от проведеното проучване на Евробарометър в рамките на ЕС показват следното[1]:

- Сред основните причини за наличието на пазар за нераглементираният труд е високото данъчно и социално облагане на полагащите труд .

Поради по-високите нива на данъците и осигуровките стимулите за укриването на доходите се увеличават . По-високите данъци повишават „възвращаемостта” от укриването им . Спестяването на повече средства е по-голям стимул за полагане на нелегален труд .

-Административните пречки и регулации са сред силните фактори за съществуването на сив сектор , особено при сезонната работа.

Когато декларирането на трудът е съпътствано с множество административни процедури и разходи , икономическите субекти могат да стигнат до изводът , че е по-изгодно за тях да преминат в сивата икономика .

- Няколко са секторите  , в които Евробарометър отчита най-голям дял нелегално работещи . Това са домакинската работа (19%) и строителството (16%), следвани от сектора на хотелиерство и ресторантьорство (8%) и услуги , извършвани с личен труд (9%).

- Наблюдава се тенденция най-много нелегално заети да има сред студентите, самоосигуряващите се и безработните.

- Хората като цяло не са запознати с последиците и потенциалните санкции, ако бъде установено наличието на недеклариран труд.

Това е една от не толкова ключовите причини за явлението нелегален труд . Не знаейки , че могат да бъдат санкционирани част от работодателите и наетите не декларират своите взаимоотношения или го правят като намаляват значително обемът на дейността си с цел да намалят данъчните си задължения .

Какво да се направи , за да се извади „ на светло” недекларираният труд в България?

Европейската комисия предлага пакет от мерки , които биха могли да доведат до намаляване на сивият сектор на трудовият пазар в ЕС и които действително биха могли да помогнат за изсветляването на българската икономика . Това са :

- Намаление на данъчната тежест и промяна на движещите сили в социално-осигурителната система . Тук може да се мисли по посока по-ясно обвързване на полагащите се пенсии с размера на вноските , които се правят през годините. Един от начините това да стане е като се увеличи дела на втори и трети стълб на пенсионно осигуряване в България и се премахне монопола на НЗОК и др.

- Намаляване на разликата в облагането на труда между заетите и самонаетите и хората на граждански договор и трудов договор. Уеднаквяването на данъчното облагане сред трудещите се предотвратява опитите да се "лъже" системата.

-Намаляване на административните пречки и опростяване на процедурите.

Европейската комисия в своят доклад за резултатите на Евробарометър предлага следното

- Добра инициатива в насока на намаляване на укриването на доходите би било въвеждането на онлайн регистрация и обмяна на информация между административните звена по електронен път . Като добър пример може да се посочи улесняването на регистрацията на работници в Гърция (за семейните работници), Франция (за сезонни работници в селското стопанство, хотелите и ресторантите), Холандия (за домашните помощници), което е довело до увеличаване на официалната заетост в тези сфери .

-Отваряне на трудовия пазар.

 От 1 януари 2007 г. 10 от страните членки на Европейският Съюз отвориха без ограничения трудовите си пазари за граждани на България и Румъния. Това са Чехия, Естония, Кипър, Латвия, Литва, Полша, Словакия, Словения, Финландия и Швеция . От 1 януари 2008 г. и Австрия частично отвори трудовият си пазар за работници от България и Румъния . За останалите страни членки Европейската комисия е дала преходен период до края на 2009 г., когато и те трябва да отворят трудовите си пазари за свободно движение на работна ръка в рамките на Евросъюза.

Европейската комисия предлага и някои мерки , които са спорни и според мен не биха довели до желаните резултати в борбата на правителстото с нелегалният труд . Те са :

-Увеличаване на минималните заплати и спазване на колективни трудови договори по сектори , които се договарят между синдикати, организации на работодателите и правителството.

По принцип чрез въвеждането на минимална заплата правителствата имат за цел дапомогнат на нискоквалифицираните работници и младежите без опит . Ефектите от това обаче често са точно противоположни .Минималните заплати увеличават разходите за наемане на работа именно за младите и неквалифицирани работници и в дългосрочен план ги обрича на бедност.

Поставянето на праг , под който не може да падат заплатите поставя много хора и фирми пред изборът или да влязат в сивата икономика или да не сключат договор по между си  , от което ще загубят и двете страни . Минималната заплата е пречка пред по-ниско производителните части от обществото да предлагат своят труд . Това може да бъде илюстрирано с един пример. Ако да речем инвалид иска да полага труд той няма да е толкова производителен колкото един напълно здрав човек , т.е. неговият труд ще има по-малка добавена стойност , което от своя страна е причина за по-ниско възнаграждение . Ако обаче има минимална работна заплата и трудът има добавена стойност по-ниска от нея на съответният човек ще му бъде забранено със закон да работи , което е абсурдно . Въпреки че примерът е за конкретна група лица ( инвалиди) той може да се приложи и за всяка друга група , която има по една или друга причина по-ниска производителност на труда. Това е една  от причините голям дял от нелегалният труд да се предлага от студентите и младежите. Те често имат по-малък опит и са по ниско производителни . В някои страни като Франция и  Австрия минималните заплати са сред най-високите в ЕС в номинално изражение и там безработицата сред младежта е най-висока.

-Понижаване на данъчните ставки върху по-ниско производителните професии .

 Данъчните облекчения и привилегии за определени професии и групи хора е от една страна трудно за администриране , а от друга създава стимули за изкривяване на пазара , създава стимули за наемане на работа, което повлича опити да се спестят разходи чрез подаване на невярна информация на данъчните служби и пр.

Европейската комисия не предлага криминализиране на укриването на данъци. Това е крайна мярка, която няма да реши проблема, защото в голяма част от случаите недекларирането на дохода е начин на оцеляване за работещите и фирмите поради наличието на непосилен данъчен товар, множество регулации и регламенти.

Плоският данък върху доходите и ефектите му върху нелегалният труд

Говорейки за нелегалният труд и най-вече за ограничаването и намаляването му , не можем да не споменем един доста инатересен факт характерен за България , а именно консенсусът относно намаляването на данъците и в частност въвеждането на плоският данък ( плоско обалагане на трудът със ставка 10% ) . Във всички науки и най-вече в социалните е характерна липсата на единодушие относно резултатите от дадено действие . Докато в точните науки като физика и химия са възможни експерименти , които с голяма точност могат да дадат отговор на въпросът за резултатите от дадени действия  , то в социалните науки като икономиката експерименти са почти невъзможни .

 Трудността да се измери ефектът от дадено действие е причината да има множество различни мнения по един и същи въпрос . Икономистите често се шегуват , че трима икономисти могат да имат пет мнения , за едно и също нещо .

Това обаче не важи за българските икономисти по въпросът за плоският данък , като средство за ограничаване на нелегалният труд . Ограничаване , а не премахване , защото това е невъзможно ( винаги ще има хора , които по една или друга причина предпочитат да не плащат данъци върху трудът или осигуровки) . Интересен феномен при българските икономисти е пълният им консенсус относно последиците от въвеждането на единната ставка от 10% ДОД върху трудът .

Те са убедени , че въвеждането на плоско облагане на трудът ще доведе до увеличаване на постъпленията от данъци и осигуровки в следствие от „изсветляването” на доходите , т.е. намаляване на нелегалният труд .

Интересно е и това , че този консенсус е в сила само при икономистите извън структурите на държавата . Това са предимно частни институти и изследователски центрове . Те всички са твърдо убедени в положителните ефекти на тази данъчна промяна като най-същественият ефект ще е увеличване на събираемостта . С други думи намаляването на възвращаемостта от укриването на данъци , би трябвало да увеличи стимулите за плащането им . Хората според икономическата теория са рационални същества и следователно биха избрали по-евтиният за тях вариант , а именно да си плащат данъците .

Българските икономисти , може да се каже начело с Георги Англеов , изтъкват множество аргументи в полза на това твърдение . Те представят различни икономически модели според , които намаляването на данъчното бреме , ще доведе до повишаване на сабираемостта .

Според мен обаче има два довода , които са много по убедителни за обикновеният човек ( неикономист) и те са :

-          предишните намалявания на данъците доведоха до увеличаване на събираемостта

-          в държавите където плоското облагане е вече въведено резулатите са обнадеждаващи

В своят блог Георги Ангелов дава пример за предишни намаления на данъците , които са имали положителни ефекти за събираемостта . Ето какво казва той за ефектите от намалението на данъка върху печалбата и осигуровките :

Ефектите от намалението на данъка върху печалбата са изключително силни – неземеделската част на икономиката отбелязва двуцифрен реален икономически растеж за пръв път в историята, инвестициите се увеличават с един от най-високите темпове в цяла Европа, чуждите инвестиции с рекордни, приходите в държавния бюджет от данъка върху печалбата са с над 40% по-високи въпреки по-ниската ставка. Подобни силни ефекти има и от намалението на осигуровките – откакто те бяха намалени с 6 пункта в началото на 2006 година заетите са се увеличили с над 300 хиляди души, приходите от осигуровки в бюджета се преизпълняват с около четвърт милиард лева на година, заплатите растат с по-високи от обичайните темпове, особено в частния сектор.[2]

В останалите страни от региона на Централна и Източна Европа резултатите са същите , което дава основания на икономистите подкрепящи данъчните реформи да искат още по-големи намаления на ставките .

На друго мнение обаче са голяма част от чуждите икономисти и правителството . Те смятат , че прекаленото намаляване на данъците носи рискове пред приходната част от бюджета . Логиката в подобни твърдения може да бъде търсена в недоверието им , че повишената събираемост (т.е. намаляването на хората полагащи нелегален труд) може да не успее да компенсира загубите в следствие по-ниският процент на данъците .

Според тях българската икономика се намира някаде в първата част на графиката на Лафер . С други думи понижаването на данъците ще доведе до намаляване на общите постъпления в бюджетът .

На тази теза българските им колеги смятат точно обратното .

Според тях обалагането в страната е някаде във втората част на кривата , т.е. ако се намали постъпленията ще се увеличат .

Правителството в лицето на министърът на финансите Пламен Орешарски избра да подходи по-предпазлив начин . От една страна то намали данъкът върху доходите на 10% , но от друга премахна необлагаемият минимум , с което до някъде ощети част от населението с най-ниски доходи . Ощетени ще са хората с доходи под 290 .

Правителството се застрахова и по друг начин срещу рязко спадане на приходите като увеличи част от акцизите . Това стана най-вече за стоки като цигарите и горивата . Новите акцизи бяха въведени от 1 януари 2008 г. и доведоха до повишаване на цените на тези продукти .

Тези мерки бяха обяснени единствено с притеснения за приходите в бюджета и стабилността на валутният борд, което  е доста странно на фона на големият бюджетен излишък , който се натрупва за поредна година.

Намаяляването на данъците според мен ще има изключително силен ефект върху излизането „на светло” на голяма част от недекларираните доходи . Това ще е голям стимул за полагащите нелегален труд да излязат от „сивата” икономика . Както знаем икономическите субекти реагират на стимули следователно логиката е в полза на „обединените” български икономисти

В своят доклад Европейската комисия поставя намаляването на данъчните и осигурителните ставки за облагането на доходите на първо място сред мерките , които биха могли да накарат хората полагащи нелегален труд да го декларират и по този начин да се възползват от ползите от легалният труд като системи за социално подпомагане , здравна система и след време от пенсиионата система на станата си .

 

Според оценка на запитаните граждани на Европейският Съюз , нелегалният труд е широко разпространен феномен в съюза . Групите от хора , които запитаните най-често асоциират с недеклариран труд са едни и същи в почти всички държави : безработните , самонаетите и нелегалните имигранти . Този вид труд , когато е извършван от отделни хора или от семейни работници е до голяма степен толериран от населението в почти всички държави . От друга старна недекларираният труд извършван във фирми или други организации е неприет от гражданите на съюза .

Във възприятията на хората рискът да бъдеш „хванат”  , че извършваш нелегален труд е смятан за доста нисък в повечето страни . Сравнени с останалите хора , тези които действително извършват недеклариран труд смятат рисковете да бъдат хванати за много малки .

След няколко въвеждащи въпроса относно тяхното мнение за това нарушение като цяло , всеки човек е бил директно запитван дали той е взимал активно участие – или като полагащ такъв вид труд или като наемащ такива работници . В повечето от страните този директен метод се прилага за първи път . Имайки предвид чувствителността на въпросът , е ясно защо такова проучване може да измери само долната границана недекларираният труд .

Процентът на хората , които не плащат данъците и осигуровките си е сравнително нисък в крайна сметка . Само 11% от населението на съюзът (ЕС27) признава да е купувало стоки или услуги свързани с нелегален труд и 5% от гражданите казват , че са полагали нелегален труд в последните 12 месеца . Това може да се раглежда като долната граница на всички недекларирани дейности в ЕС . Проучванията базирани на интервюта измерват само делът от тези дейности , за които гражданите са наясно .Също така недекларираният труд от нелегални имигранти и този извършван от фирми за други фирми са съвсем минимално включени в предлагането на този труд .

Има значителни разлики между страните от гледна точа на делът от населението което е склонно да не обяваява дохдите си . Голям дял от тези хора не смятат , че този феномен има голямао икономическо значение , ето защо в трите страни с най-голям дял на хората , които работят в сивия сектор , а именно Дания , Нидерландия и Швеция средният брой часове изработени без да се декларират е под среният . От друга страна , в много източно и централно европейски страни , както и в практически вички  южно европейски страни нивата на сивата икономика са ниски , но часовете ( средно) полагани на на такава работа са доста над средните . Това показва , че сивата икономика носи само допълнителни доходи за много хора в Континентална Европа и Северните страни , но е източник на основни доходи за в повечето от Източните и Централно Европейски както и в Южно Европейските страни . Като цаяло обаче , само малък процент от недекларираните работници извършват недеклариран труд значителен брой часове . Повечето го правят само по няколко часа на седмица .

Работещите в „сивият” сектор най-често посочват работа в домакинството или в строителството запитани за работното си място . Съществуват значителни разлики между страните от гедна точка на  това какво се търси и предлага в „сивият” сектор на труда .

При правилните условия и необходимите стимули пазарът няма да работи в сивия сектор, защото разходите по неспазване на законите и разпоредбите ще бъдат по-големи от ползите. Проучването на Евробараметър де факто показва, че пазарът на труд в България все още не е достатъчно гъвкав, администрацията е тромава и регулациите, данъците и осигуровките представляват непосилно бреме за голяма част от работещите и бизнеса.

Автор: Светослав Пехливанов

---

[1] Доклад на Европейската комисия относно резултатите от проучването осъществено от Евробарометър . Може да бъде намерен на страницата на Европейската комисия www.europa.eu .

[2] Цитатът е от статия на Георги Ангелов от блогът му  www.georgiangelov.com

[3] Графика на Лафер . По остта X е данъчното облагане , а по остта Y са постъпленията от данъците . На кривата се вижда , че когато облагането е 0 постъпленията са 0 , и когато обалагането е 100% постъпленията пак са 0 . ( графика от www.wikipedia.org )

Няма значение какви са санкциите.
Ще ходя в събота и неделя на автомивката в квартала и ще искарам 50 лева. Няма да ги декларирам. Няма да дам на пенсионери и мангали да се радват на плода от труда ми.
Ще занеса картони и кашони на кантара и пак няма да им дам от моите 10 лева.
Ако и когато мога ще се скрия.
И ако някой не го направи е луд.
Защото проблемите са огромни.
С моите пари пращат роми и селяндури на море и на спа. Аз не ги познавам тези хорица. Не искам да получават моите пари за здраве и пенсия.
---
Може да си прочетете текста и ако не ви е срам го оставете .