В днешно време фирмите по цял свят оперират в условия на изключително сложно устроени конкурентни глобални пазари. Поради това способността им да се справят с рискове, свързани с географските условия, активите и пасивите им, сегментацията на потребителите и бизнес цикълът, се превръща в жизненоважен за оцеляването им фактор.

 

Видовете риск, с които една фирма се сблъсква, са многобройни и често един риск води до друг. Факторите, причиняващи риск, могат да бъдат международни (промени в обменните курсове, политически смутове и т.н.), национални (рецесия, инфлация/ дефлация, демографски промени и т.н.), отраслови (конкуренция, технологии, наличие на ресурс и т.н.), както и свързани със самата фирма (съдебни процеси, стачки и т.н.), но като цяло се делят на 2 големи групи – систематични и несистематични рискове.

  Систематични рискове (Общи рискове)  

Това е риск, който е характерен за целия пазар или за специфичен пазарен сегмент. Познат е още като недиверсифицируем риск, пазарен риск, неконтролируем риск и неизбежен риск. Източници на систематичния риск могат да са колебания в лихвените проценти, рецесия, инфлация, войни. Всички те влияят на целия пазар и не могат да бъдат избегнати чрез диверсификация на риска, тъй като подобни промени в пазарните условия засягат различни сегменти по различно време.

Докато този тип риск засяга широк кръг от ценни книжа, несистематичният риск оказва влияние върху специфична група от ценни книжа или определен вид такива. Систематичният риск може да бъде смекчен само чрез хеджиране.

  Ценови риск  

Ценовият риск представлява вероятност от реализиране на загуби, които са в резултат от промени в цените на финансовите инструменти. Стойността на финансовите инструменти, търгувани свободно на конкурентни пазари, се определя от търсенето и предлагането им. Цените на финансовите инструменти могат да претърпят резки промени и да паднат под цената, на която инвеститорите са ги придобили. В такъв случай инвеститорите търпят загуби. Върху цената им могат да оказват влияние също така тенденции на пазара, доходността на алтернативните начини за инвестирането на тези средства – например на сходни финансови инструменти, нивото на депозитните лихвени проценти, очакванията на пазарните участници и други.

В зависимост от вида на финансовия инструмент, ценовият риск може да бъде:

- валутен - риск, произтичащ от промени във валутните курсове

- лихвен - риск, произтичащ от промени в нивата на лихвените проценти

- инфлационен - риск, произтичащ от промени в пазарните цени

    Валутен риск  

Вид риск, който възниква при покачване или понижаване на валутните курсове и води до загуби от активи, които са деноминирани в чужда валута. Когато инвеститори или компании имат активи или извършват бизнес операции извън границите на страната си, те се сблъскват с валутния риск, ако техните действия не са обезпечени. Например, ако български инвеститор има акции в САЩ, доходът, който той ще получава ще зависи както от промени в цените на акциите, така и от промени в стойността на българския лев спрямо американския долар. Ако например доходността от акциите е 15 %, но американския долар се обезцени с 15 % спрямо българския лев, инвеститорът няма да реализира никаква печалба.

 

В частност за България, тъй като курсът на лева е фиксиран към еврото, колебанията в курса спрямо другите чуждестранни валути са ограничени до степен, в която варират колебанията в курса на тези валути спрямо еврото. Политиката на фиксиран валутен курс носи известна стабилност за чуждестранните инвеститори у нас, но тази стабилност е в пряка зависимост от поведението на еврото. Една неблагоприятна промяна на курса на еврото спрямо някои чуждестранни валути, би довела до обезценяване на лева спрямо тях. Това автоматично би намалило доходността, която чуждестранните инвеститори очакват да получат, оттам би спаднал инвеститорския интерес към България, би се намалило търсенето на българския лев и това би довело до понижение на цените на някои финансови инструменти.

За всички български инвеститори, опериращи с ценни книжа на финансовите пазари извън Еврозоната, съществува валутен риск. На този риск е изложен всеки инвеститор, който търгува с финансови инструменти, чийто основен финансов пазар е позициониран извън Еврозоната.

Валутният риск би могъл да се минимизира чрез използване на специфични валутни инструменти като например хеджиране.

  Лихвен риск  

Когато лихвените проценти спаднат, цените на облигациите се повишават, тъй като връзката между тях е обратнопропорционална. При този случай участниците на пазара биха получили по-висока доходност, ако инвестират в ДЦК или в корпоративни облигации, отколкото ако депозират парите си. Така търсенето на облигации се повишава и като отговор се повишава и цената им.

В обратния случай – при покачващи се лихвени проценти, за инвеститорите става много по-изгодно да получават доходност от депозитни лихви, отколкото от облигации. Те започват масово да продават облигациите си, което води до свръхпредлагането им и съответно до намаляване на цената на облигациите.

Инфлационен риск  

Инфлационният риск е риск от това инфлацията да повлияе на реалната възвращаемост на инвестициите, поради намаляване на покупателната сила на парите. Поради тази причина този риск се нарича още риск на покупателната способност.

  Сетълмент риск  

Сетълмент рискът е риск за инвеститора да му бъде забавено прехвърлянето на финансов инструмент или парични средства по сключена сделка, което би му донесло загуба или затруднение да изпълни собствените си задължения спрямо трета страна.

Една от формите на сетълмент риска е този при валутна търговия. Този риск често се среща и като ‘’Херщат риск’’ – на германска банка, която направила този вид риск известен по цял свят. На 26-ти юни 1974 г. , в 4:30 часа немско време (точно в края на банковия ден) Германските регулационни органи отнемат лиценза на ‘’Херщат Банк” поради загуба на ликвидност. Но някои американски банки, които извършвали транзакции с чуждестранна валута вече били превели на ‘’Херщат Банк ‘’ марки, вярвайки, че ще получат американски долари срещу тях на следващия банков ден в Германия ( по-късно същия ден в САЩ). Но след 4.30 следобед в Германия ( 10.30 сутринта в Ню Йорк) ‘’Херщат Банк’’ спира всички плащания към партньорите си, оставяйки ги с огромна сума несъбираеми вземания в баланса, еквивалентни на чиста загуба за САЩ.

      Ликвиден риск  

Ликвидният риск произлиза от липсата на пазар, на който инвестицията да бъде бързо купена и продадена, с което да се предотвратят или минимизират загубите от нея. Той възниква в ситуации, в които страна, заинтересована да продаде даден актив, не може да го направи, тъй като никой на пазара не желае да търгува с този актив. Има търсене и няма предлагане или обратното. Подобен риск най-често се проявява, когато на пазара за даден актив има големи ценови колебания и когато налице е широк спред, т.е. когато има голяма разлика между цената, която е готов да плати купувача на актива и цената, която е готов да приеме при продажбата щ.

  Държавен риск  

Това е множество от рискове, свързани с инвестиране в чужди държави. Тези рискове включват политически риск, валутен риск, икономически риск, суверенен риск и трансферен риск, който е риск от това капиталът да бъде замразен или блокиран от правителството.

Този термин често се съотнася с политическия риск, но държавният риск е по-тясното от двете понятия, тъй като се отнася за риск, засягащ всички компании, които функционират на територията на една страна.

 

Държавният риск е различен за всяка държава. При някои той е толкова голям, че обезкуражава повечето чуждестранни инвестиции. Държавният риск може да намали очакваната доходност на инвестициите и трябва да бъде вземан под внимание, когато се инвестира в чужбина. Изследване от март 2008 година класифицира страните, в които държавният риск е сведен до минимум – най-високата оценка е 100.00, която е еквивалентна на нулев държавен риск:

 

Държавен риск
Място (2008 г.)	Място (2007 г.)	Държава	Оценка
1	1	Люксембург	99.88
2	2	Норвегия	97.47
3	3	Швейцария	96.21
4	4	Дания	93.39
5	5	Швеция	92.96
6	6	Ирландия	92.36
7	10	Австрия	92.25
8	9	Финландия	91.95
9	8	Холандия	91.95
10	7	САЩ	91.27

                                Политически риск  

Международните инвестиции са силно средство за повишаване на доходността на портфейла, но инвестирането на чуждестранните пазари носи рискове, които често са по-големи и по-комплексни от рисковете, с които нормално би се сблъскал един инвеститор в собствената си страна. Политическият риск е един такъв пример.

 

За инвеститорите и предприятията, политическият риск е рискът да пострадат доходите им от инвестиции поради политически промени или нестабилност в дадена страна. Нестабилността, която повлиява на инвестиционните доходи може да произлиза от промени в правителството, законодателната рамка, политика на други държави, военни действия и войни, тероризъм, изземвания на частна собственост в полза на държавата(приватизация). Тези политически рискове може да имат унищожителен ефект върху цените на ценните книги. Политическия риск може да се срещне и в много други различни форми – например: избиране на нов президент или министър-председател, смяна на управляващата партия. Подобни промени могат да имат силно отражение върху икономическата среда в страната и да формират очакванията и нагласите на бъдещите инвеститори.

 

Добър пример за това е началото на 2007 година, когато Венецуелският президент Уго Чавес внезапно обявява плановете си да национализира CANTV – местната телефонна компания. В следствие на това акциите на CANTV отбелязват спад с почти 50% преди дори да бъдат официално обявени подробностите за плановете на Чавес. Инвеститорите първо продавали, а чак след това задавали въпроси.

Политическият риск се среща още и като „геополитически риск”. В следствие на политическия риск е възможно да се сринат доходите от инвестиции, а дори може да се стигне до там, че инвеститорите да не могат да си изтеглят обратно инвестирания капитал. Колкото по-дългосрочни са инвестициите, толкова по-голямо значение за тях има той.

 

Ефектът на политически риск трудно може да бъде измерен количествено, тъй като често представителните извадки са ограничени или няма бази за сравнение, тъй като примерите за такива рискове в отделните държави са малко. Поради това е изключително трудно да се намерят ефективни методи, които да намаляват ефекта му. Някои държави могат да обезпечат такъв вид рискове посредством международни агенции или други правителствени организации. Що се отнася до инвеститорите – те търсят историческа информация и правят проучвания за правителството, политиката и икономиката за страната, в която възнамеряват да вложат капитал.

Както и за всички останали видове риск, единственият изпробван и потвърден метод за смекчаване на политическия риск е диверсификацията на портфейла чрез разпределянето за международните инвестиции в различни страни и региони.

 

Ето и класификация на страните по шестобална скала, отразяваща степента на политическата им стабилност:

  Африка  

С най-ниски нива на стабилност са Либерия, Судан, Сомалия, Централна Африканска Република, Зимбабве, Конго, Демократична република Конго, а с най-високи – Гвинея и Мадагаскар.

             

Азия

 

С най-ниски нива на стабилност са Мианмар, Непал и Афганистан, а с най-високи – Япония, Южна Корея, Тайван, Сингапур.

           

Европа  

С най-ниски нива на стабилност е Туркменистан, а с най-високи –Исландия, Ирландия, Англия, Норвегия, Швеция, Финландия, Португалия, Испания, Франция, Италия, Гърция, Унгария, Австрия, Швейцария, Белгия, Холандия, Германия и Дания.

       

Южна Америка

 

С най-ниски нива на стабилност – Еквадор, Венецуела и Боливия, а с най-високи – Чили и Аржентина.

                         

Северна Америка  

С най-ниски нива на стабилност – Никарагуа, а с най-високи – САЩ и Канада.

                 

  Близък Изток  

С най-ниски нива на стабилност – Ирак, а с най-високи – Оман, Катар и Обединените Арабски Емирства.

       

Океания                  

Несистематични рискове (Специфични рискове)

 

Това е специфичен риск за отделна компания или индустрия, който е присъщ за всяка инвестиция. Ефектът на този вид риск може да се редуцира чрез подходяща диверсификация на портфейла. Нарича се още специфичен риск, диверсифицируем риск или остатъчен риск. Пример за несистематичен риск са новини за стачка на работниците в дадена компания. Това засяга само ограничен кръг от акции и инвеститори.

 

Риск при реинвестиране

 

Риск при реинвестиране– това е риск свързан с инвестирането на получените паричнипотоци от дадена инвестиция при по-ниски лихвени проценти, водещо до

намаляване на възвращаемостта на инвеститора. Този термин обикновено се използва, когато се говори за облигации. Рискът от реинвестиране най-често се проявява при периоди на понижаващи се лихвени проценти, когато купонните плащания се реинвестират в инициатива, която носи по-малка доходност от доходността до падежа на самата облигация към момента на сделката на закупуване.

  Риск на доходите  

Това е рискът от понижение на потока от доходи, получавани от заемни средства, в отговор на рязък спад в нивата на лихвените проценти. Този вид риск е по-често срещан на паричния пазар и при други краткосрочни инвестиции, отколкото при дългосрочни такива с договорни, фиксирани лихвени проценти.

  Кредитен риск  

Този риск е свързан изцяло с невъзможността на емитентът да изплати задълженията си към облигационерите, които са застрашени от неизплащане на дължимите им лихвени плащания или главница в срок.

 

Въпреки, че всяка фирма трябва да съблюдава непрекъснато всеки един от тези видове риск, ще наблегнем на финансовите последици от риска като ще използваме финансовите отчети. Всеки един от тези видове риск незабавно оказва влияние върху нетния доход и паричните потоци. Отчетът за дохода, който показва нетната сума на парите, генерирани или използвани за операционна, инвестиционна и финансова дейност, е важен източник на информация, когато се разглежда риска.

  Анализ на риска  

Рисковите анализи, правени на база на финансовите отчети обикновено изследват краткосрочния ликвиден риск – това е краткосрочната способност на фирмата да генерира парични средства за да обслужва нуждите си от работен капитал и краткосрочен дълг, както и дългосрочния кредитен риск – това е риск от неплащане на лихви и главници по дългове и дори обявяване в неплатежоспособност, вследствие на увеличаване на дела им в общото финансиране.

 

Полето на финансите разпознава два вида риск свързани със самата фирма: кредитен риск и риск от изпадане в несъстоятелност. Кредитния риск засяга способността на фирмата да извършва плащания по лихвите и главниците си на падежа. Рискът от банкрут се свързва с вероятността фирмата да бъде обявена в несъстоятелност и в последствие да бъде закрита.

 

Ще разгледаме поотделно тези основни видове риск засягащи фирмата.

  Краткосрочен ликвиден риск  

Да предположим, че имаме типична производствена фирма. Доставчиците й предоставят за ползване сурови материали, за които фирмата сключва договор да плати в срок от 30 до 60 дни от получаването им. Фирмата вкарва в производството си различните си ресурси като за някои от тях възникват незабавни плащания, а за други отсрочени. След като произведе и продаде продукта си фирмата се разплаща с доставчиците си. Ако фирмата има възможност да отложи всичките си парични плащания към доставчици, работници и други, докато получи плащания от клиентите си, и нейните приходи покрият всичките й разходи, тогава предприятието не би следвало да се сблъска с проблеми, засягащи краткосрочната ликвидност. Повечето фирми обаче не могат прецизно да разпределят във времето паричните си приходи и разходи - например, някои работници може да изискат авансови плащания, някои клиенти могат да забавят плащанията си .Също така могат да се променят условията на пазара, например търсенето на произвеждания от фирмата продукт може рязко да спадне или да се повиши, което веднага се отразява на нейните приходи или

производствени разходи.  

Проблемите свързани с краткосрочната ликвидност могат също така да бъдат следствие от по-дългосрочни затруднения в платежоспособността. Например, фирмата може да има голям процент дългове в капитала си и тези задължения обикновено изискват периодични лихвени плащания, а също плащания и на главницата. За някои предприятия лихвените им плащания формират голяма част от разходите им. Производственият цикъл трябва да генерира достатъчно парични потоци не само за да задоволи производствените нужди от капитал, но и за да покрие обслужването на дълга.

 

Финансово стабилните фирми често запълват липси на парични потоци в производствените си цикли чрез бързоизискуеми заемни средства. Такива предприятия биха могли да емитират ценни книги на пазара или да теглят три или шестмесечни кредити. Повечето фирми поддържат кредитни линии със своите банки, тъй като това им позволява да получават бързо парични средства при спешна нужда.

 

Съществуват шест съотношения за измерване на краткосрочния ликвиден риск -текуща ликвидност (currentratio), бърза ликвидност (quickratio), оперативни парични потоци към краткосрочни задължения (operatingcash-flowtocurrentliabilitiesratio), обращаемост на вземанията (accountsreceivableturnover), обращаемост на материалните запаси (inventoryturnover) и обращаемост на задълженията към доставчиците (accountspayableturnovers).

  Текуща ликвидност  

Текущата ликвидност е равна на краткосрочните активи, разделени на краткосрочните задължения. Тя показва количеството на паричните средства, налични за предприятието към датата на баланса, събрано със сумата на други краткосрочни активи, които фирмата очаква да превърне в парични средства в рамките на една година, за да посрещне краткосрочния дълг, очакван да бъде платен в рамките на същия период.

 

 

Банките, доставчиците и други краткосрочни кредитори на фирмата предпочитат съотношението на текущата ликвидност съществено да надвишава 1.0. Големи нива на текуща ликвидност са индикатор за изобилни парични средства и други бързоликвидни активи, които да покриват предстоящите до една година задължения на фирмата.

 

Възникват някои проблеми при интерпретирането на съотношението на текущата ликвидност.

 

1. Едновременно количествено нарастване, както на краткосрочните активи, така и на краткосрочните задължения (например, авансово закупуване на материален запас) води до намаляване на съотношението, когато то е било по-голямо от 1.0 преди транзакцията и до увеличението му, ако то е било по-малко от 1.0 преди нея. Подобни трудности при интерпретирането възникват и когато количествено се намалят краткосрочните активи и задължения по равно. Това е от съществено значение, тъй като в сегашните икономики голяма част от фирмите имат нива на текуща ликвидност колебаещи се около 1.0.

 

1. Много високо ниво на текуща ликвидност може да е налице при неблагоприятни пазарни условия, както и намаляващи нива могат да съпътстват печеливши операции на фирмата. По време на рецесия бизнесите свиват обемите си, фирмите плащат текущите си задължения и независимо от това, че краткосрочните активи са на много ниски нива, текущата ликвидност може да достигне много високи нива. В периоди на икономически бум може да се случи точно обратното.

 

1. Текущата ликвидност е податлива на манипулации. Управлението може да предприеме умишлени действия, за да балансира данните от баланса и така да получи по-добро съотношение, отколкото е средното за периода. Например, към края на отчетния период фирмата може изкуствено да увеличи покупките си с отсрочено плащане (ако съотношението й е по-малко от 1.0) или да отложи такива покупки (ако съотношението е по-голямо от 1.0) и по този начин подобрява текущата си ликвидност. Друг начин е предприятието да събере даваните от нея заеми, които са били класифицирани като дългосрочни активи, и да използва този приход, за да покрие част от краткосрочните си задължения.

 

Макар съотношението на текущата ликвидност да води до противоречиви заключения, то има голяма тежест що се отнася до предвиждане на банкрут и други финансови кризи.

  Бърза ликвидност  

Бързата ликвидност е вариация на съотношението на текущата ликвидност. Аналитиците изчисляват това съотношение като включват в числителя му само онези краткосрочни активи, които са бързоликвидни. Числителят включва паричните средства, ЦК, които се търгуват лесно на пазара и вземанията. За целите на анализа обаче трябва да се изследват всички факти по даден случай преди да се реши дали да се включат в числителя дадени вземания или да се изключат дадени материални запаси. Някои бизнеси биха могли да трансформират своите материални запаси в парични средства(такива са веригите за търговия на дребно като американската верига Wal-Mart, например) много по-бързо от колкото други бизнеси могат да съберат своите вземания (например, автомобилни производители, които осигуряват финансиране на покупките на своите клиенти).

 

 

Освен в случаите когато възвращаемостта на материалните запаси се е изменила значително, трендовете на текущата и на бързата ликвидност са в тясна взаимовръзка. Това означава, че анализаторите извличат същата информация относно подобряването или влошаването на краткосрочната ликвидност чрез изучаването на, кое да е от двете съотношения. Аналогично на съотношението на текущата ликвидност, бързата ликвидност, която е по-ниска от 1.0, ще се увеличи при едновременни и количествено равни увеличения в числителя и знаменателя и ще се намали при едновременни и количествени равни намаления. Бързата ликвидност също е податлива на манипулации от страна на управлението.

  Оперативни парични потоци към краткосрочни задължения  

Това съотношение показва способността на фирмата да плаща своите краткосрочни задължения с паричните средства, генерирани от оперативна дейност. То измерва способността на фирмата да плаща краткосрочните си задължения без да заема допълнителни средства или да продава инвестиции. Нетните парични потоци от оперативна дейност показват наличните парични средства, след като фирмата е посрещнала нуждите си от финансиране на работен капитал.

 

 

     
Съотношения за активност на работния капитал  

Аналитиците използват три съотношения на нивото на активност на работния капитал да изучават способността на фирмата да генерира оперативни парични потоци и да се следи за краткосрочния й ликвиден риск.

 

                 

Тези съотношения се използват за измерване на скоростта, с която фирмата обръща вземанията си в парични средства, продава МЗ. Обращаемостта на задълженията към доставчици измерва скоростта, с която фирмата плаща доставките си на МЗ. Покупките не е сумата, която финансовите отчети обикновено показват. Анализаторите получават стойността на покупките по следния начин:

 

Покупки = Приходи от продажби + Крайно налично количество – Начално налично количество

 

Много често тези три съотношения биват изразявани от гледна точка на броя на дните, които обхващат счетоводния баланс. Това става като се раздели всяко едно от съотношенията на 365 дни. Продължителността от време, за която фирмата трябва да придобие финансиране за работен капитал представлява сумата на периода на материалните запаси и средния период на събиране на вземанията. А нуждата от външно финансиране се изчислява като от сумата на периода на материалните запаси и средния период на събиране на вземанията се извади периода на плащане на задълженията. Колкото по кратък е периодът за финансиране на работния капитал, толкова по голям е паричният поток от оперативна дейност. Защото доставчиците са онези, които осигуряват финансиране за работен капитал, чрез увеличение на периода.

Малкият брой дни е индикатор или за относително малка необходимост от финансиране на вземания и материални запаси (получава се когато фирмата продава материални запаси бързо и получава плащанията от клиентите си скоро след продажбата ) или за агресивно използване на доставчиците за финансиране на тези краткосрочни активи (когато фирмата забавя умишлено плащанията си към доставчиците си). И в двата случая оперативния паричен поток в числителя на това съотношение се увеличава. Освен това за фирми с по-малък брой дни, през които е необходимо финансиране от други източници не е необходимо да вземат краткосрочни заеми от банки и други финансови институции. Подобни заеми увеличават краткосрочните задължения в знаменателя на съотношението на оперативните парични потоци към краткосрочни задължения и следователно го намаляват.

  Дългосрочен кредитен риск  

Собствениците са облагодетелствани, когато заемат финансиране от кредитна институция и инвестират тези заемни средства в активи, които генерират по висока възвръщаемост от цената на дълга. Те също са облагодетелствани, когато увеличават дела на външното финансиране в общото финансиране, докато ROA (възвращаемост на активите)е над цената на дълга. Следователно, финансовия левъридж увеличава възвръщаемостта на собствениците.Увеличавайки дела на дълга в общото финансиране се увеличава и риска от неплащане на лихви и главници по този дълг. Изхода може да бъде увеличение на кредитния риск и вероятност от обявяване в неплатежоспособност. Когато разликата между ROAи цената на дълга започне да намалява допълнителния финансов левъридж, започва да намалява възвращаемостта на собствениците.

 

Да вземем за пример ликвидната криза в САЩ, която впоследствие се превърна в световна. Ликвидност е способността на дадена банка да финансира увеличение в активите и да посрещне бъдещите си плащания, без това да и донесе нежелани загуби. Основната роля на банките да трансформират краткосрочни депозити в дългосрочни заеми ги прави податливи на ликвидни рискове. Тези рискове повлияват не само на самата банковата система, но и на пазарите като цяло. Действително всяка финансова транзакция намесва и ликвидността на банката. Ефективното управление на ликвидния риск спомага банката да осигури посрещането на паричните си задължения, които са несигурните - техният обем и момент на настъпване трудно могат да бъдат определени, тъй като зависят от непреодолими обстоятелства и поведението на много агенти. Управлението на ликвидния риск е от съществено значение, тъй като дефицит на ликвидност в една единствена банкова институция може да има отражение върху цялата банкова система.

 

Пазарният смут, който започна в средата на 2007 г. напомни за важната роля на ликвидността във функционирането на финансовите пазари и банковия сектор. Преди това условията на пазара показваха тенденция към постоянно покачване на цените на активите и финансиране се предлагаше на всеки и то срещу минимално или никакво обезпечение. Рязкото влошаване на пазарните условия даде нагледен пример колко внезапно може да се изчезне ликвидността и как сковаването на икономиката поради неликвидност може да се проточи неочаквано дълго. Банковите системи по целия свят се оказаха под голям натиск, което накара централните банки да предприемат незабавни действия за подпомагане на функционирането на паричните пазари и дори на определени институции.

Оказа се, че главната причина за кризата е това, че много банки са пренебрегнали някои от основните принципи на управлението на ликвидния риск, тъй като са искали да извлекат максимална изгода от ликвидността. Някои от тези банки изобщо не разполагали с изградена адекватна рамка за ликвидните рискове при бизнес кредитните линии и потребителските кредити, други не успели да предвидят каква ликвидност ще им е необходима, за да посрещнат непредвидените си плащания( договорни и не-договорни), а трети изобщо пренебрегнали риска от възникването на такива плащания, тъй като го смятали за минимален.

   

Дългосрочният кредитен риск измерва способността на фирмата да плаща главница и лихва по дългосрочния дълг и подобни задължения. Може би най-добрият индикатор за оценяване на дългосрочния кредитен риск е способността на фирмата да генерира приходи за определен брой години. Печелившите фирми или генерират достатъчно парични средства от операции или придобиват необходимия им капитал от кредитори или от самите собственици. Също така за една фирма е жизнено важно да оцелее в краткосрочен план, ако иска да оцелее и в дългосрочен. Следователно, анализът на дългосрочния кредитен риск трябва да започне с анализ на краткосрочния ликвиден риск. Три измерителя се използват за изследване на дългосрочния кредитен риск: 1) коефициенти за задлъжнялост (debtratios), 2) покритие на лихвите

(interestcoverageratio) и 3) оперативни парични потоци към общо задължения

(operating cash flow to total liabilities ratio).   Коефициенти за задлъжнялост  

Коефициентите за задлъжнялост измерват стойността на задълженията, по -специално дългосрочните, в капиталовата структура на фирмата.Колкото по голям е техният дял, толкова по- голям е дългосрочният кредитен риск. Съществуват няколко вариации на коефициентите на задлъжнялост. Трите най-често срещани измерители са:

 

 

                     

Обикновено се избира един от тези три коефициенти и фирмата използва само него при финансовите си анализи. Тъй като всяка компания използва различен коефициент на задлъжнялост, анализаторите трябва да внимават какво пише в периодичните

финансови отчети на всяка фирма, за да могат да правят адекватни сравнения между тях. Debt/Equity , по-голямо от 1.0, не е необичайно, но Long-termDebtRatio или  LiabilitiestoTotalAssets по-големи от 1.0 са изключително рядко срещани, тъй като това изисква отрицателен собствен капитал. В допълнение към изчисляване на коефициентите на задлъжнялост е задължително да се преглеждат бележките към финансовите отчети, свързани с дългосрочните дългове, защото съдържат информация за видовете дългове, които фирмата има, лихвените проценти и падежите.  Много често фирмите правят опити да преструктурират баланса си като се стараят да не вписват някои свои дългове в него. По този начин фирмата изглежда по-малко рискова, а също така си набавя финансиране с по-малко обезпечение.

  Коефициент на лихвено покритие  

Коефициентът на лихвено покритие показва колко пъти разходите за лихви могат да бъдат покрити от оперативната печалба, показва относителната защита, която оперативната рентабилност осигурява на кредиторите.

 

 

       

Ако фирмата трябва да прави други периодични плащания, например пенсии и наеми, тогава тези суми също могат да бъдат включени във формулата. При това положение коефициента се нарича коефициент на покритие на фиксираните разходи.

 

       

Слаба страна на коефициента на лихвено покритие и това на покритие на фиксираните разходи като измерители на дългосрочния кредитен риск е че те използват приходи, вместо парични потоци в числителя. Фирмите плащат лихви и други фиксирани задължения с парични средства, а не с приходи. Когато стойността на коефициента е сравнително ниска (по-ниска от около 2.0), за изчисляване на коефициента на покритие трябва да се използват парични потоци от операциите преди облагане с данъци и разходи за лихви. Колкото по-нисък е той, толкова по-трудно фирмата плаща задълженията си към кредиторите. Когато коефициентът на лихвено покритие е 1.5 или по-нисък, възможността на фирмата да посреща лихвените си задължения е под въпрос. А коефициент под 1.0 е индикатор, че фирмата не генерира достатъчно приходи, които да покрият плащанията й по лихвите.

 

           
Оперативни парични потоци към общо задължения  

Съотношението на оперативните парични потоци към общите задължения показва способността на фирмата с парични постъпления от оперативна дейност да обслужва общите си задължения. То е много сходно до използваното съотношение при измерване на краткосрочния ликвиден риск, с разликата, че тук знаменателят включва всички задължения (краткосрочни и дългосрочни).

 

 

     

Това съотношение показва още способността на фирмата да обслужва задълженията си без да заема нови средства. Когато то надвишава 20%, се приема, че фирмата е финансово здрава.

 

Дългът, покритието на лихвата, и паричните съотношения изразени по горе, показват дали фирмата носи висок или нисък риск от неплатежоспособност и от обявяване на фалит. Те показват дали фирмата е печеливша и дали генерира достатъчно парични потоци, за да обслужва дълга си.

  Кредитен риск  

Кредиторите на фирмите, дългосрочни или краткосрочни, искат да са сигурни че фирмата може да плаща лихвата и главницата. Кредитният риск възниква когато кредитополучателя очаква да използва бъдещи парични потоци, за да изплати настоящ дълг. Инвеститорите получават като компенсация срещу поетия кредитен риск лихвени плащания от кредитополучателя или издателя на облигацията. Кредитният риск е тясно свързан с очакваната доходност от дадена инвестиция, като най-често това се отнася за облигациите, тяхната доходност е силно свързана с очаквания кредитен риск. Колкото по-голям е кредитният риск, толкова по-висока е лихвата, която инвеститорът изисква за заетия капитал. Тези видове риск се изчисляват на база на възможността на кредитополучателя да изплаща дълга си. Кредиторите използват коефициентите за краткосрочна ликвидност и дългосрочна платежоспособност за оценка на кредитния риск. В практиката се използват набор от термини, започващи с английската буква „С”, за характеризиране на факторите, оказващи влияние върху решението за кредитоотдаване (circumstances, cashflows, collateral, capacityfordebt, contingencies, characterofmanagement, conditions).

 

1. Обстоятелства, водещи до нужда от заемни средства

 

Причината една фирма да се нуждае от заем влияе на степента на риск на кредита и на вероятността той да бъде върнат. Това се вижда в следните няколко примера, от които ще изведем някои общи принципи.

  Пример1.

W.T. GrantCompany, търговска верига от магазини с отстъпка, обявява банкрут през 1975. Този банкрут се е превърнал в класически пример затова как лошото управление може да доведе фирмата до финансово бедствие. Между 1968 и 1975 Grantсрещала все по-големи трудности в събирането на паричните си вземания от клиентите, плащащи с кредитни карти. За да финансира нарастването на тези вземания, компанията била принудена да вземе краткосрочни заеми от търговски банки. Но Grant не успяла да реши проблемите си с удължаване срока на кредита и със събирането на вземанията си. Банковите заеми поддържали просто съществуването на компанията при все по-влошаващи се кредитни условия. Изводът от дадения пример е, че отпускането на заеми за покриване на нужда от парични потоци, свързани с нерешен проблем или затруднение може да бъде много рисково.

  Пример2.

Toys“R”Usзакупува играчки, игри и други развлекателни продукти през Септември и Октомври в очакване на засилено търсене през коледните и новогодишните празници. Обикновено плаща на доставчиците си в рамките на 30 дни, но не събира вземанията си от клиенти преди Декември, Януари или по-късно. За да финансира материалните си запаси, фирмата взема краткосрочни заеми от банките си. Тя изплаща тези заеми с приходите си от продажби. Оттук можем да си извадим извода, че отпускането на земи за покриване на парични потоци, свързани с текущи сезонни операции е със сравнително нисък риск. Компан

aefplep <a href=http://ho.io/makeityourring>makeityourring diamond engagement rings</a> inhkkpyoncj

http://cheapviagraqual.com | http://cheapviagraqual.com/#3609 - viagra online | <a href=http://cheapviagraqual.com/#6408>order viagra</a>

<a href=http://buyzithromaxonline24h.com/#5692>buy zithromax online</a> - <a href=http://buyzithromaxonline24h.com/#13071>zithromax 500 mg</a> , http://buyzithromaxonline24h.com/#13087 zithromax 500 mg