Икономически анализи :: Риск и ефективност

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

26.02.2009 22:40 - Риск и ефективност

Автор: analizi Категория: Бизнес

Прочетен: 5951 Коментари: 2 Гласове:

Увод

В този реферат се опитвам да представя рискът като икономически термин. Връзката между риск и възвръщаемост и как зародилата се в последните години търговия с риск , предимно с деривати на различни финансови инструменти доведе до огромна криза на доверие в световната финансова система. В първата част представям теоретично как се измерва рискът и как може да се минимизира. Втората част е посветена предимно на причините и последиците от финансовата криза настъпила през 2007-2008г. В нея , също така представям гледната точка на мениджъри от различни американски фирми , относно мерките които те са взели във своите компании и изводите които са си направили. Сметнах за важно какво хората работещи във финансовата система мислят за най-добрата гледна точка към проблемите , които разглеждам.

Част I Как измерваме риска ?

Вероятното решение е множеството от стойности, които променливата може да приеме и свързаните с тях вероятности, които могат да се появят. Има два измерителя за риска:

І измерител – норма на дохода ІІ измерител – стандартно отклонение

Пример: При три възможни състояния на икономиката икономически подем, умерено развитие и рецесия. Вероятностите за тяхното настъпване и нормите на доходност за две акционерни дружества са както следва:

ик. сът-е	норма на доходност r_i	вероятност за достигане P_i	очаквана ср. ед. ст-тr_i - P_i
д-во А
ик. подем	60%	0,30	18%	60 – 20 = 20%	(60 - 20)² = 1600	1600.0,30 = 480
ум. разв-е	20%	0,40	8%	20 – 20 = 0%	(20 – 20)²= 0	0.0,40 = 0
рецесия	-20%	0,30	-6%	20 – 60 = – 40%	(20 – 60)² = 1600	1600.0,30 = 480

д-во Б
ик. подем	25%	0,30	7,5%	25 – 15 = 10%	(25 – 15)² = 100	100.0,30 = 30
ум. разв-е	15%	0,40	6%	15 – 15 = 0%	(15 – 15)² = 0	0.0,40 = 0
рецесия	5%	0,30	1,5%	15 – 25 = – 10%	(15 – 25)² = 100	100.0,30 = 30

68%

95%

Извод:

Нормите на доход на дружество Б са много по-тясно централизирани и групирани върху очакваната стойност в сравнение с тези на дружество А. Стандартното отклонение на дружество А е близо 4 пъти по-високо от това на дружество Б. Следователно риска свързан с дружество А е много по-голям от този на проекта на дружество Б.

Коефициент на корелация

Финансови активи, чиито финансови доходи се изменят различно се извършва с определен измерител, който се нарича коефициент на корелация. Този коефициент показва, колко е корелацията или зависимостта между доходите на два актива.

Коефициент на корелация ® R ± 1; 0

Ако финансовите активи се движат точно по един и същи начин, R = +1, ако се движат точно в обратни посоки R = –1. В случаи когато бъдещите доходи не си взаимодействат един с друг R = 0.

Риска може да се намали като се добавят ЦК, повече финансови активи.

Измерване на пазарния риск чрез β коефициент

пазарен риск, недиверсифициран риск, систематичен риск

Измерител на този риск е β коефициент. Този коефициент е мярка за чувствителността на даден актив към пазара, на който актива е търгуван или това е сумата, с която инвеститорите очакват да се промени цената на активите за всяка допълнителна промяна на цената с 1%.

Ако цените на акциите се покачат с 2%, за всяко процентно увеличение на пазарната цена β=2.

0 1%

Малък ъгъл към абсцисата Ю Акциите са с по-малък риск от колкото средния. Колкото β е по-голямо, толкова риска на обикновените акции е по-голям и обратно.

β =1 за акции, цените на които се променят еднакво с пазарните цени.

ЦК с βspan>1 се наричат защитни. Тяхната чувствителност е по-малка към пазарните промени.

ЦК с β>1 се наричат агресивна инвестиция и имат по-голяма чувствителност към пазарните стойности.

β на портфейла е точно равен на средната на β на акциите, вкл. в него (претеглен в съответствие с техните стойности в портфейла).

60% Ю β = 12 40% Ю β = 0,8 β портфейл = 0,6. 1,2 + 0,4. 0,8 =0,96

Пазарен портфейл – съдържа всички рискови финансови активи, като акции, облигации и др., както и всички рискови реални активи, като скъпоценни метали, бижута и др. На практика изчислените на широка основа индекси се използват като приблизително равно на пазарния портфейл NYSE (New York Stock Exchange), Standard & Poor ’s Composite.

Част II

Поемане на риск като бизнес. Причини за финансовата криза.

През изминалите две десетилетия , Уол Стрийт и останалата част от финансовата екосистема бяха обсебени от оценките за риска. Измерването с количествени единици на шансът , нещо лошо да се случи е начинание с вековна история – таблиците за очакваната смъртност са били използвани за да се изчислят осигурителните премии още през 18ти век. По късно в САЩ и по-точно на борсата в Чикаго започват да се продават фючърси за земеделска продукция. Фермерите получавали гарантирана цена за продукцията си . Това се оказва един доста успешен модел и за двете страни в сделките. Така играчите на борсата започват да поемат всякакви възможни рискове. Те обаче на практика започват да се обзалагат за всичко с всеки. Като по този начин се създават деривати на всякакви финансови инструменти . Благодарение на развитието на изчислителите машини, финансистите започнаха да събират, пакетират и продават риск по най-различни и невероятни начини. Купуването на защита срещу лоша реколта от царевица или рязка промяна във валутните курсове било само началото. С времето , поради усложняването на финансовите инструмент , се стигнало до рязка промяна. Рискът станал на практика това което се търгувало , и съответно от него се правели печалби. При този процес рискът се разпределял към хората , които можели най-добре да се справят с него, при което всички ставали по-сигурни.

Така е обаче, само на теория.

На практика огромното разнообразие от деривативни инструменти доведе до невъзможност за специалистите на борсите по света да правят достатъчно точни оценки за предлаганите на пазара рискови инструменти . Това бе и причината да се стигне до момент , в който играчите на борсата купуват и продават инструменти , зад които никой не знае какво стои . Стигна се до това компании за рисков мениджмънт и банки да пакетират и продават ипотеки , които в последствие биват препакетирани и препродавани на други банки и инвеститори , понякога дори и по няколко пъти . Тази неяснота относно задължените по ипотеките лица , както и спукването на имотният балон в САЩ доведоха до световната финансова криза , която доведе и до икономическа криза , която ще определя развитието на световната икономика през следващите няколко години.

Какви са обясненията за кризата?

Има много възможни гледни точки от които може да се погледне на световната финансова криза , тъй като тя премина през лошите кредити , през банковите баланси към кредитните пазари и накрая през реалната икономика. Намериха се много обяснения за кризата – заемодателите били алчни, хората живеели над възможностите си, правителствата ( най-вече американското) не изпълнили задължението си да регулира пазара. В основата на всички тези обяснения стои заплахата на рискът и как той се измерва. Финансистите , както и инвеститорите, които купуват дериватите на борсите знаят , че с подходящи математически уравнения е възможно например да се вземат определен брой ипотеки от вторичният пазар за ипотеки (събпрайм ипотеки) , да се смесят с други по-ниско рискови инструменти и да се пуснат на пазара като деривати със сравнително високо ниво на сигурност , макар и на ръба да бъдат поместени в по-високо рискови групи инструменти. Това е добре известен факт и на рейтинговите агенции, които оценяват тези деривати и им дават най-високият възможен кредитен рейтинг (пакетираните американски ипотеки имаха най-високият възможен кредитен рейтинг ААА , потвърден от всички основни рейтингови агенции като Moody’s , Fitch и други). Въпреки това обаче тези агенции , чиято основна дейност на практика е точно това, не взеха никакви мерки и чак до кризата даваха високи оценки на американските ипотеки. Както каза Кевин Блейкли , изпълнителен директор на търговската група „Risk Management Association” : Нашата индустрия като такава позволява финансовите инструменти да бъдат заместител на човешката преценка , но в нея настъпи такова земетресение, че хората започнаха да говорят , че са нужни промени.[1]

Какво е бъдещето на риска?

В краткосрочен план , ерата на избягване на рискът със сигурност ще продължи , благодарение на страхът от това , че още нещо лошо ще се случи – неплатени заеми , фалити на компании, всичко тръгва назад – от създаването на сложни инструменти до лимитите на кредитните карти.

Но когато желанието да се рискува се завърне – а то винаги се завръща, компаниите обещават дълготрайна промяна. Този път ще подходим различно – казват те . Фирмите по цял свят започнаха да мислят по-сериозно за възможни неблагоприятни явления в бизнесът си и да вземат мерки за да се подсигурят. Банките назначават експерти по риска , търговците се опитват да минимизират рисковете си чак до най-ниското ниво в дейността си , до последният току що нает служител и неговата работа. Финансистите казват , че в бъдеще решенията във фирми като Citigroup и UBS относно какви цели да се преследват в бизнесът , ще бъдат правени като се прави по-обстойна оценка на възможните рискове , а не само на основа възможните приходи. Преминаването на Мерил Линч в ръцете на Bank of America и възможността Morgan Stanley и Goldman Sachs да се превърнат в банкови холдинги може да се смятат за доказателства за движение в посока по-голяма яснота в бизнеса и повече регулации , тъй като според законите в повечето страни по света банковите холдинги са доста по–добре регулирани от инвестиционните банки. Така за момента изглежда , че инвеститорите са си взели поука , но това вероятно ще продължи само до следващият бум.

Постепенно рискът се превръща от лесен начин за правене на пари в бизнес както всеки друг. Бизнес в който хората трябва да вземат решения , които компютърните модели не могат. Трябва да се променят фундаментални предположения – като например , че цените на недвижимите имоти могат само да растат или , че някои институции са толкова големи , че не могат да фалират – предположения които , оказва се , са били погрешни.

Този на чин на мислене , на минимизиране на рисковете, вече е познат на голяма част от корпоративна Америка . За международните компании рискът може да идва от много различни посоки – замърсени продукти от Китай , терористични атаки в съоръжения в Близкия Изток , дори метеорологични заплахи като наводнения, земетресения и дори изключително силни урагани като Катрина и Айк , които доведоха до покачване на това , което консултантите наричат предприемачески риск. Нивото на риск , което компанията желае да поеме се определя от бордът на директорите и тогава количеството, което са готови да поемат се залага като цел на мениджърите от най-високо ниво.

Какво на практика правят компаниите , за да се предпазят?

През 2005 , когато бордът на директорите на производителят на пощенски машини Питни Боус реши да анализира рискът по-систематично , компанията изброи 16 категории риск – от производствената линия до репутацията и възлага на отделни мениджъри да поемат управлението на всеки един от тях , опитвайки се да наложат новата етика и начин на мислене в корпоративната култура. Това което било важно обаче било , че фирмата направила важен извод , че рискът не е нещо което може дa бъде сведено до число. Изпълнителният директор на компанията Хелън Шан коментира решението по следният начин „ Имахме една доста задълбочена дискусия , за това защо сме в този бизнес” .

В своя реч на индустриална конференция през октомври 2008 гуверньорът на Федералният резерв „Рандал Кросзнър” подтикна финансовите компании да подходят по същият начин. Измерването на рискът , както и потенциалните приходи трябва да са част от всяко вземане на решение – казва той , а също така и измерването на потенциална възвръщаемост без пълно измерванане на потенциалните рискове за организацията е не само непълно, но и потенциално рисков стратегически анализ.

И въпреки това големите играчи във финансовите услуги не се замисляха за опасностите по време на големият бум преди кризата. Поемането на рисковете от инструменти като кредитните суапове и вторични дългови облигации (CDO) се смяташе за източник на печалби , често без никакаво проучване на математическите модели , които „изплюваха” числа за това кое колко струва. Моделите се оказаха изключително погрешни , защото пренебрегваха възможността за външни за тях събития. И така в крайна сметка големите шокове като падането на цените на недвижимостите доведоха до сриването на моделите. Според доклад на група американски и международни регулатори , макар и много фирми да се опитваха да предвидят различни възможни развития на пазарът , повечето не се замисляха изобщо за възможни негативни събития , които могат да им окажат влияние. В някои случаи финансовите предприятия почти не проучвали собствените си покупки , а вместо това разчитали на анализите на външни рейтингови агенции, въпреки че с времето придобивали все повече и повече от тези активи.

Когато стана ясно , че американският жилищен пазар се е превърнал във финансов балон , мениджърите разбраха колко повърхностни са били стандартите за оценка. За съжаление обаче , когато възнагражденията са свързани с голите цифри на приходите и пазарният дял , а не с намаляването на рискът, натискът върху линейните мениджъри не преставал. Дори когато те посочвали проблемите , били пренебрегвани. Пример за това е когато през август 2007 , един от рисковите мениджъри на Мерил Линч предупредил шефа си , че решението да инвестира 3 милиарда долара в индекси на инструменти свързани с ипотеки било твърде рисково. Фирмата направила тази инвестиция въпреки предупреждението . Три месеца по-късно мениджърът напуснал. „Психологията по време на бум прави сценариите за голяма криза много трудни за възприемане и прави вземането на решение за отдръпване много трудно” Казва Ед Хида , партньор в инвестиционна компания.

Естествено има и положителни примери на управители на големи фирми , които не са се подлъгали по обещанията за висока възвръщаемост и са запазили здравият си разум дори по време на надуването на големият ипотечен балон. В средата на 2005 канадската банка „Торонто – Доминион” разпродава напълно ипотечните си книжа и дериватите си базирани на лихвените проценти . Нейният изпълнителен директор Ед Кларк , бива обвинен , че не се грижи достатъчно за интересите на банката като пропуска възможности за печалби. Кларк , който има докторантска титла от Харвард , прави това решение , защото не успява напълно да оцени кредитните и капиталовите продукти , който се търгуват от фирмата. За това той решава да напусне този бизнес – ход , който оставя тази институция сигурна , когато много други страдат. „Аз съм от старата школа” казва той по-късно. Споделя също така , че не мисли за редно да се впуска в начинание, което не разбира напълно и да се надява , че някой друг го разбира.

Това е чудесен пример за точно този вид контрол от върха към дъното , който финансовите фирми казват , че искат сега. Те се опитват да ни покажат , че „повече няма да правят така” , а дали са искрени само времето ще покаже. Поне е явно, че вземат някакви мерки в тази насока. Пример за това е как през август председателят на борда на UBS Питър Курнер раздели фирмата на 3 отделни части. Причината за това е , както той твърди, е че когато всички части на компанията се отчитат заедно се скрива рискът във всяка отделна част.

Препоръки за спасение .

През юли Институтът за Глобални финанси , в който членуват големи банки и застрахователни компании , публикува доклад , обясняващ най-добрите практики за спасяване от финансовата криза. Това са : създаването на корпоративна култура на изясняване на рисковете , интегриране на различни анализи на риска вместо държането им по складовете само заради законови изисквания и базиране на заплащането на мениджърите върху успешното изпълнение на плановете за оптимизиране на риска и дългосрочното фирмено благоденствие , а не както е било до сега на база на краткосрочни добри резултати.

Каква е поуката от станалото?

Разумът ни казва да бъдем предпазливи , но колко дълго ще го слушаме ? „Рискът се забравя при всеки финансов балон” казва Питър Бернщайн , инвестиционен съветник и автор на книгата „Срещу боговете: забележителната история на риска.” Били сме по този път и преди , в действителност това не е нещо ново. Във времена като тези хората слушат рисковите мениджъри – казва Джон Хъл , профосор по деривати и рисков мениджмънт в Университета на Торонто. „Проблемът е , че нещата ще се оправят , ще дойдат добри времена отново и тогава отново ще слушаме мениджърите , които правят големи печалби.

Изкушаващо е да си кажем , че този път е различно, че болката е била толкова силна и запомняща се , че уроците ще бъдат запомнени. С препоръка от страна на Американската комисия по ценните книжа и борсовата търговия и Федералният резерв в Ню Йорк , четири борси доброволно създадоха клирингова къща за трудно разбираеми концентрации на риск познати като кредитни суапове. Инвеститорите също поемат повече отговорност . За един месец анализаторската фирма RiskMetrics отбелязва бум при записването за инструменти за анализ на частичен риск при пенсионните фондове и хедж фондовете , „До сега за тях ни питаха само банки” казва директорът на фирма за управление на рискът Грег Бермън.

Според мен голяма крачка в посока по-доброто обмисляне на поемането на определени рискове е изискването на Американското финансово министерство към фирмите , на които им се оказва помощ да не обвързват заплащането на висшите си мениджъри с това колко сделки са сключили с инструменти , които могат да се окажат заплаха за финансовата институция. Какво точно , обаче значи това е оставено за тълкуване на самите директори. Технически те винаги са били задължени да спазват това правило. В действителност компаниите отдавна знаят как да управляват индивидуалният риск. „Всички си мислеха, че компенсациите за риск са актив във фирмата, казва Джеймс Уайнър , директор на отдел финанси и риск в консултантската компания Оливър Уаймън .

Много хора казват , че работещите във фалиралите финансови гиганти са знаели какво правят и напълно съзнателно са работели за сгромолясването на собствените си компании. Това обаче не е съвсем така. Според мен макар и да са предполагали какво ще се случи , те не са вярвали , че е възможен такъв крах. Известно е, че служителите в Лимън Брадърс и Беър Стърнс притежаваха около 30% от своите компании , но на края това нямаше никакво значение . Те изгубиха парите си така както и другите акционери. Което разбира се не ги оневинява. Те просто са пренебрегнали фактът , че математическите модели не могат да заместят човешката мисъл.

А може би точно в момента не трябва да се фокусираме толкова върху намаляването на риска. Във времена като сегашното , когато кредитът е толкова ограничен по целия свят , ние определено се нуждаем от известно поемане на риск. Изводът от станалото е , че просто не трябва да се рискува всичко и на всяка цена. Тази криза ще отмине. Доверието на инвеститорите по света ще се възвърне, макар и трудно. Важното е когато това стане е да не забравяме поуките от предишните кризи. А нови кризи винаги ще има , колкото и невероятно това да изглежда по време на бум.

[1] Times Magazine

Нагоре